Работата в градината през есента не се ограничава с обиране на реколтата, а и с последна грижа за растенията, които трябва да дадат плод и цвят догодина
С есента не свършва работата в градината. Да, може би вече сте приключили с прибиране на реколтата и се наслаждавате а цъфналите хризантеми, но ви чака безкрайно събиране на падналите листа, наторяване и подготовка на растенията за зимата. Цялата тази работа изисква не само желание и настроение, но и определени знания и умения.
Есенните листа – не само красота, но и грижа
Падналите листа трябва периодично да се събират и да се изхвърлят. Да, много са красиви през есента, но когато се натрупат около ствола на дървото задържат влага и стават развъдник на вредни микроорганизми. Препоръчва се да бъдат заровени или компостирани, но в случай да не се горят – това вреди на околната среда и е забранено от закона.
Не забравяйте, че падането на листата може да продължи до един месец в зависимост от метеорологичните условия. Ще е наивно да чакате тридесет дни, докато всички листа паднат, за да ги съберете. Най-добре е постепенно се отървете от тях.
Компостът – задължителен за всеки двор
Забелязали сте, че някои от плодовете на овошките умират точно на клоните. Преди това са повредени са от вредители или се мумифицират. В никакъв случай не трябва да се оставят нито на дървото, нито паднали на земята.
Какво трябва да направите? Или ги съберете в отделен контейнер, за да ги изхвърлите, или ги заровете на дълбочина най-малко половин метър. Гнилите плодове трябва да се отнесат в компостна яма и да се покрият с най-малко 50 см слой растителни отпадъци отгоре. Това трябва да се направи, защото патогените по тях попадат във въздуха и се разпространяват из цялата градина. За да не се случи това, те трябва да бъдат локализирани.
Ако не знаете как се прави компост, няма повод да се тревожите. Първо трябва да оградите подходящата зона с дъски, така че купчината да „диша”, да поставите там различни остатъци: плевели, битови хранителни отпадъци, листа и др. Компостната купчина трябва периодично да се полива. Ако вали, не поливайте. Компостът трябва да се поддържа винаги влажен, тъй като полезните микроорганизми (глисти, бактерии, които се хранят с тези остатъци) превръщат компоста от органична материя в минерали и живеят само във влажна среда. Ако той изсъхне, те умират или спират жизнената си дейност. Докато времето е все още топло, не е необходимо да покривате компоста. Когато застуди обаче, трябва да разстелете върху него найлон, за да не замръзне.
Пръскане на дърветата
В началото на ноември, когато вегетацията на дърветата вече е спряла (това се отнася за ябълките, крушите и сливите), дърветата могат да се напръскат с 3-5% разтвор на карбамид, за да се унищожи гъбичната инфекция, която е по листата. След ноември растенията могат да се напръскат с 5% разтвор на меден сулфат, за да се намали количеството на инфекцията по клоните и ствола.
Как да торим дървета и храсти?
В началото – средата на септември е препоръчително да се прилагат фосфорно-калиеви торове, но без азотни торове, които активират процесите на растеж на растенията, защото това не е нужно през есента.
Торовете се разпръскват по земята, не по самия ствол, а в диаметър два метра от него, където се намира по-голямата част от корените. Ако есента е суха, след приключване на вегетационния период, когато листата са напълно паднали, трябва да поливате обилно цялата градина, за да навлажнете добре 50-сантиметровия слой почва. Това се прави, за да не изсъхнат растенията през зимата, тъй като замръзването изсушава много тъканите. Освен това, през пролетта, по време на растеж, ще има запас от влага в почвата. Ако есента е суха, зимата – безснежна и началото на пролетта без валежи, много растения могат просто ще изсъхнат.
Резидбата на дървета се прави преди началото на вегетационния период, в края на зимата – началото на пролетта (от средата на февруари до края на март). Храстовите ягодоплодни култури- касис, малини, цариградско грозде, червено френско грозде могат да бъдат отрязани през есента. Розите се подрязват през пролетта, но не рано, а някъде в средата на април, за да не измръзнат
Как да изолирате растенията?
Много е желателно да изолирате някои дървета и храсти за зимата, защото ниските температури са опасни, особено за младите 2-3-годишни дървета.
За изолация никога не използваме филм, защото под филма няма обмен на въздух, той играе ролята на термос и следователно растенията се увреждат още повече. Вместо филм може да се използва агрофибър, но не черен, а бял. Тъй като черният материал се нагрява от слънчевите лъчи и провокира преждевременно започване на вегетация в растението. Стъблото и основите на скелетните клони се усукват с агрофибър и се закрепват така, че вятърът да не го повреди през зимата.
Ако имате възможност да разнесете дървени стърготини за изолация, ще направите добре. Те са чудесно решение за розите и може да използвате този материал многократно.
Някои правят експерименти като използват за изолация падали борови иглички, които се събират в гората. Общо – взето материалът за изолация трябва да е дишащ, но такъв, че в него да се образува колония от мишки (например не слама или сено). Голяма грешка правят тези, които изолират растенията с паднали листа от овощни дървета. В края на краищата всички гъбични и бактериални инфекции и някои от вредителите, които зимуват по листата, успешно се запазват в листата. И през пролетта се разпространява в градината. Изключение правят само ореховите листа, които не задържат патогени на други овощни култури.
Растенията трябва да бъдат покрити в края на есента (приблизително през втората третина на ноември). Преди това не е необходимо, може да има затопляне и тогава стволовете ще прегреят и ще изгният, ако се завият.
През пролетта, когато се затопли (приблизително в края на март), може да свалим всички затоплящи материали.
Тези няколко дейности през есента всъщност слагат край на целогодишната работа в градината. Не са сложни, но необходими, за да може да се радвате и следващата година на богата реколта и красиви лехи с цветя.
